Всяка глътка въздух е от значение

Замърсяването на въздуха възниква, когато в атмосферата се освобождават газове, прахови частици и дим, които причиняват вреди за хората, инфраструктурата и околната среда. Световната здравна организация (СЗО) определя това замърсяване като най-големият риск за здравето в Европа, свързан с околната среда.

Основни замърсители на въздуха:

Фините прахови частици  са твърди и течни частици, суспендирани във въздуха. Те включват множество вещества, от морска сол и полени до канцерогенни за човека вещества като сажди. Те се делят на PM10 (груби частици) и PM2,5 (фини частици) в зависимост от тяхната големина. В частите на Европа, където за битово отопление все още често се използват твърди горива, емисиите на замърсители обикновено се увеличават, когато зимите са по-студени.

Азотният диоксид (NO2) е токсичен газ с червено-кафяв цвят.

Серният диоксид (SO2) е токсичен безцветен газ с остра миризма.

Озонът в приземните слоеве на атмосферата (O3) е безцветен газ, който се образува в близките до земята слоеве.

Замърсяването в дома обаче не се дължи единствено на навлезлия въздух през отворени врати и прозорци. Типични замърсители са алергените, които се отделят от стайни растения, праха, а също и вредните частици, които се отделят по време на готвене и почистване.

Естествената вентилация пуска алергени и прахови частици PM2,5 в помещенията. Продължителното вдишване на въздух, замърсен с частици PM2.5, скъсява продължителността на живота, тъй като те проникват в най-дълбоките части на белите дробове и се абсорбират в кръвообращението, повишавайки риска от респираторни и кръвоносни заболявания, както и засилвайки техните симптоми.

* Действителните стойности са съотношение въздух на закрито / на открито 1,62–6,37 през летните месеци и 2,05–10,99 през зимните месеци. Текстът и цифрите идват от изследването: T. Salthammer Angewandte Chemie Int. Ed. 52, (2013), 3320; оригиналните данни идват от изследването: B. Wang et al. / Атмосферна среда 41 (2007) 2851–2861.